Ради Тенева загърби Америка заради волейбола

Публикувана: сряда, 14 декември 2016 г.

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 души. През януари жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на ЦЕВ. Следващата в списъка е капитанката Радосвета Тенева.

Тя е живата легенда на настоящия отбор на Марица. През миналия сезон се завърна в родното гнездо след 15 години успешна кариера в чужбина, за да предаде от безценния си опит на по-младите си съотборнички и да тласне успешния проект на жълто-сините до още по-големи мащаби. А добрата новина е, че все още не мисли за отказване. Радосвета Тенева е родена на 21 ноември 1980 г. в Етрополе. Покрай майка  - бившата волейболистка и сегашна треньорка в Марица - Цеца Тенева, пътят е предначертан още от ранна детска възраст. Безспорният талант не остава незабелязан и Ради тръгва да покорява европейските предизвикателства още на 20-годишна възраст. Тогава волейболистката е раздвоена - дали да наблегне на образованието и да отиде да учи и играе за американски колеж, в който е била приета, или да се насочи изцяло към спорта. Ради твърдо избира волейбола. Америка е много далеч, исках да съм си по-близо до България, казва тя. Най-напред играе за гръцките Евусмос и Врилисия. През 2003 г. за един полусезон се завръща у нас, за да подсили отбора на Левски. Следва нов престой в Евусмос и две години в Турция, където играе за Емлак ТОКИ Анкара и Фенербахче Истанбул. Не закъснява и офертата от Меката на волейбола - Италия, и през сезон 2006-2007 г. Ради защитава цветовете на Арзано Волей. Следва силен гръцки период в Олимпиакос и Панелиниос, нов гастрол в Турция в тима на Анкарагюджу и поредно завръщате в Гърция с Олимпиакос и Тирас, в който играе последно, преди завръщането си в Марица. 

В началото на миналото десетилетие Тенева, естествено, е част и от националния ни женски отбор, с който играе на световното през 2002 г. в Германия и на европейското през 2007 г. Ради е със съществен принос за пълната хегемония на жълто-сините на домашна сцена и първото участие на български отбор изобщо в Шампионската лига. По нейните стъпки упорито върви и дъщеричката - Мария Габриела, която стана шампионка с Марица при 10-годишните през май.

 Не се изживявам като тартор на отбора

Интервю на Георги АНАСТАСОВ

- Ради, играла си за доста отбори в чужбина. Кои са най-хубавите ти моменти от кариерата ти навън?

- В Гърция с Олимпиакос първите две години оставахме втори за първенството и за Купата. Беше ми като мечта да спечеля титла и успях да я постигна - спечелихме купата, след това и титлата през 2013 г., която дублирахме и през 2014 г. Беше много вълнуващо, при положение че това бе първа титла в историята на клуба. 

- Кои са най-скъпите ти спомени с националния отбор?

- Определено от световното в Германия през 2002 г. Влизах като смяна, играхме срещу отбори като Русия, Бразилия. За Европейското предната година във Варна, на което станахме трети, бях включена в разширения състав, но не попаднах сред 12-те за шампионата. 

- Когато се завърна в Марица, очакваше ли, че ще станеш част от успешен проект, който ще играе в Шампионската лига?

- За Шампионската лига не съм очаквала, но всяко лято, когато се прибирах, съм тренирала с отбора и съм следяла развитието му. Виждала съм, че години наред се работи целенасочено, с голямо желание, връзките и отношенията са изградени перфектно. Връщането ми тук бе логично продължение на кариерата ми.

- Сигурно срещу Еджзаджъбашъ напрежението при теб е било по-малко, отколкото при съотборничките ти?

- Играла съм срещу този отбор на финал в Турция, но не в тази му формация. Беше преди години. Сега имат много по-добро финансиране. Напрежение винаги има. Ако му е безразлично на човек, няма смисъл да излиза. Притеснението бе дали ще се представим добре пред родна публика и хората, дошли да ни подкрепят. Искахме да направим добър мач и се радвам, че се получи. 

- Пречи ли на Марица липсата на конкуренция у нас?

- За съжаление пречи много. Добре че се организират контроли в чужбина, за да сме подготвени за Европа. Първенството е слабо, момичетата са млади и неопитни, няма финансиране, нормално е. Тази година е още по-слабо нивото. Това е голям минус за нас.

- Наясно ли сте със следващия съперник - вероятно италианския Ямамай?

- За съжаление доста добър отбор ни се падна. Но пък може би за радост на публиката. По-слаб е от Еджзаджъбашъ, но изисква сериозна и целенасочена подготовка. След мача със Славия в сряда започваме да се готвим изцяло за тези срещи. Ще имаме нужда от сериозни контроли.

- Слушат ли те по-малките?

- Никога не съм налагала мнението си. Не смятам, че трябва да има някакво задължение да ме слушат или да ги водя по някакъв начин. Опитвам се с игра и поведение да им покажа каквото мога. В никакъв случай не съм тартор в отбора.

- Докога смяташ да играеш?

- Не съм решила. След 30-те всяка година си казвам: още един-два сезона. Докато се чувствам добре и имам желание - ще играя. 

- Как си почиваш от волейбола?

- С грижи покрай малката, четене на книги - в момента наблягам на Агата Кристи, гледане на филми, срещи с момичетата от отбора. През лятото обичам да пътувам.

http://www.marica.bg