Нина Рангелова: Тренирам олимпиадата в Рио де Жанейро, но може да ми се наложи и да работя!

Публикувана: четвъртък, 1 май 2014 г.

Месец април беше доста плътен и натоварен за родните плувци. Те спечелиха титли и отличия на Балканиадата за младежи и девойки в Лариса (Гърция), а също на „Мултинейшънъл” в Кипър и други турнири в съседните ни страни. Безспорно с най-висок ранг от състезанията с българско участие беше Гран при на Меса в американския щат Аризона. В надпреварата, избрана от Майкъл Фелпс за неговото завръщане в басейна, Михаил Александров взе сребро на 100 м бруст, а Нина Рангелова спечели финал „Б” на 200 м св. стил и плува още четири дисциплини (50 м, 100 м св. стил, 100 м бътерфлай и 200 м съчетано). Представянето на мултирекордьорката от Пловдив и предстоящото й участие на европейското първенство в Берлин са част от причините Първи български плувен сайт да потърси за интервю студентката в Южния Методистки университет на Тексас.

- Нина, две-трети от състезателния сезон е зад гърба ти. Приключи стартовете с университета ти, участва н няколко кръга Гран при САЩ, но най-важното състезание предстои – европейското първенство на 50-метров басейн в Берлин. Каква е дотук равносметката?

- Допреди Гран при на Меса състезанията ми бяха изцяло на 25-ярдов басейн. Доволна съм от постиженията, защото плуванията ми бяха много контролирани от началото до края. Загребванията, дишането, циклите, всичко беше така, както трябва да бъде.  Разбира се, в това време на годината нямаше как да дам кой знае колко по-добри времена, защото основното ни състезание е след 4 месеца. За момента смятам, че се движим в правилнатата посока.  

- Как ще протече подготовката ти до европейското първенство?- Планът ми е да съм Далас през май и юни. По време на Гран при в Меса ми се отвори една невероятна възможност за неофициален лагер началото на юли в университета в Маями , в който тренира и световната шампионка Кейти Хофф.Досега никога не съм имала възможността да тренирам с плувкиня от такъв ранг и смятам и съм много щастлива от възможността.
- Разкажи за най-чаканото плувно събитие пред тази година – завръщането на Фелпс, на което беше пряк свидетел!
- Беше голяма лудница. Деца викат, крещят, тийнейджърки се бутат за автографи и снимки. Основните спортни медии NBC и EPSN бяха там да отразят събитието. Беше много интересно да гледам отстрани какво се случва, но според мен еуфорията беше малко повече от колкото очаквах. Което не смятам, че е лошо. Плуването само може да спечели от такава публичност.
- Според теб защо Фелпс се завърна в басейна - заради олимпийските игри в Рио ли е или го направи от моментна скука?
- Не мога да кажа със сигурност. В едно от интервютата каза, че ще плува докато му прави удоволствие да го прави. Това е най-важното все пак.
- Ти и Лъчезар Шумков сте единствените елитни български плувци, ако не броим и състезаващия се за САЩ Мишо Александров, които учат и се подготвят по американската колежанска система. Защо няма ваши последователи?

- Другата година един български плувец идва в моя университет. Няма да разкривам името му, защото не би било етично от моя страна.Според мен има много плувци, които искат да дойдат, но нямат нужните резултати. В същото време ги има и плувците с нужните резултати, но просто предпочитат да си останат в България.

- Изброй причините, качествата, които трябва да има българинът, за да бъде приет със стипендия в американски университет?
- Естествено английският език е важен. Иначе трудно става приемането, в който и да е университет, независимо от резултатите в басейна. Действително постоянството вероятно е сред най- важните качества. Трябва също да знаеш, че можеш да бъдеш независим, защото когато дойдеш тук си сам. Няма мама, няма тате. Разбира се имаш приятели, които те подкрепят, но не е като да си си вкъщи.Трябва да бъдеш честен, защото тук с хитринки не става. Трябва да си дисциплиниран. Изпити не се дават и метри не се кръшкат. И да искаш няма как, защото ако го правиш може да се наложи да си хванеш пътя за България. Истината обаче е, че дори и да нямаш тези качества на 100% самата среда те учи какво е добро и лошо и ти неусетно придобиваш по висока етика, морал и дисциплина.

- Догодина ще приключиш висшето си образование в областта на медиите. Как намираш отразяването на плуването в България?
- Има много неща, които трябва да се подобрят в тази сфера, а много от журналистите разчитат на информацията, публикувана в официалния сайт на БФПС.  А нашата федерация е малка. В нея работят шепа хора, които успяват доста адекватно да се грижат за най-важните неща. За съжаление за неща, като например сайт менижмънт, не остава време. В последно време наблюдавам обаче, че има все повече новини за постиженията на плувците от колкото новини за рожденни дни, което е добре.Мисля си, че едно от нещата, които може да се направи е треньорите, родителите и състезателите се опитат да помогнат. Например всеки месец или два пъти месечно да се направи рубрика с някой клуб.
 Родителите и треньорите могат да правят снимки и видеа на интересното около тях. Да се вземат интервюта с малките, както и с големите представители на клуба. Да е нещо градивно и интерактивно за да интересно на читателите (например нови упражнения, които никой до сега не е правил). И да, ясно ми е, че много треньори не искат да споделят такава информация, но в крайна сметка в малка държава като България трябва всички да обединим усилията си за подпомагане развитието на плуването.
- Разкажи за намерението ти за инициатива, свързана с българското плуване?
- Идеята дойде по време на европейското първенство на малък басейн в Дания в  края на миналата година. Говорихме с г-н Кристиян Минковски и Мартин Желев да направим нещо, което не изисква много средства, но в същото време да окаже положително влияние върху мотивацията на плувците. Все още работим и мислим по въпроса, но искам да е нещо което да накара българските плувци да се чувстват специални и оценени. Смятам, че е това едно от нещата които липсват в България. Ще разкрия повече, когато изясним нещата.

- Как виждаш бъдещето си в басейна, след като завършиш със следването си. От една страна ти остава година до олимпийските игри, но от друга подготовката ти трябва да бъде обезпечена на досегашното ниво, а вече няма да си студентка на ЮМУ.
- В момента положението е малко мъгляво в това отношение. Със сигурност искам да плувам до Олимпийските игри в Рио. Въпросът е в това, че ако не успея да получа достатъчно финансиране, ще ми се наложи да работя. Следователно постиженията ми не биха били на много високо ниво, защото няма да мога да бъда изцяло отдадена на плуването. Времето ще покаже
- Има ли вариант да продължиш да тренираш в Литва, откъдето е родом приятелят ти Миндаугас Садаускас?

- Няма такъв вариант. Той заминава за Англия да тренира в клуба на Рута Мелутите и в същото време ще учи магистратура.

 

www.bgswim.info