Марина Ковачева е кулинарката на Марица

Публикувана: сряда, 14 декември 2016 г.

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 души. През януари жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на ЦЕВ. Следващата в списъка е Марина Ковачева - една от кулинарките в отбора.

Марина Ковачева е една от най-рутинираните състезателки на Марица, един от стълбовете на този отбор и едно от вдъхновенията за по-младите в тима на жълто-сините. Няколко пъти е играла в чужбина и е натрупала безценен опит. Родена е на 1 декември 1987 г. в Пловдив. Започва с волейбола на 11 години. Забелязва я Цеца Тенева, по време на традиционната селекция по училищата. Марина отива в зала Дунав, харесва и така до ден днешен. Не е от спортно семейство и сама се запалва. Първото излизане в чужбина е в отбора от Серия А2 на Сан Вито де Нормани. След това играе и за кипърския Аполон Лимасол, известно време се подвизава и в турския полицейски отбор Бартън. Миналата година се състезаваше за румънския Пиничилина Яш. В първите три тима изкарва по един полусезон, само в Румъния играе цяла година. Най-големия си успех по време на чуждестранните си гастроли постига в Кипър, където печели Купата на страната и второ място в шампионата. Като най-плодотворен период откъм опит обаче определя престоя си в Италия. Ако отнякъде можех нещо да открадна - оттам съм го взела. Все пак Италия си е сила във волейбола, попаднах и на добър треньор, твърди Марина. При подрастващите редовно е била част от националните гарнитури, попадала е и в Б отбора на жените. Заради него пропуснах абитуриентската си вечер. Трябваше да избирам и избрах национала, спомня си волейболистката. Много е трудно без конкуренция у дома. Треньорът постоянно ни повтаря как трябва да гледаме повече към европейските мачове и да се готвим за тях. Не е лесно цяла седмица да тренираш усилено, за да изиграеш един безсмислен мач. Замисляла съм се, че ако вместо него проведем редовна тренировка, ползата ни ще бъде по-голяма. Има мачове, от които излизаме, без да сме се изпотили. Ситуацията е неприятна, но в крайна сметка става дума за пари. А да не забравяме, че и Марица е минала през подобни проблеми. Още помня как съм тренирала на минусови градуси в зала Строител, с по 4-5 горнища, шапка и ръкавици, казва Марина. 

 14 жени - всяка е с мнение, но се разбираме

Интервю на Георги АНАСТАСОВ

- Марина, доста си играла в чужбина и си натрупала достатъчно опит, но каква бе тръпката от мачовете срещу световния клубен шампион 
Едзжаджъбашъ?

- Няма как да няма тръпка и емоция. Видяхме, че дяволът не е чак толкова черен, те също са хора, нямат по три ръце и три крака. Вярно, класа или две над нас са, но тези срещи бяха един ценен опит. Сверихме си часовниците и осъзнахме, че няма невъзможни неща. 

- Лесно ли се създава тази сплав между опит и младост в Марица?

- Всеки прави компромиси, но по-голямата част от тази задача пада върху треньора. Стараем се. 14 жени сме, не е лесно, всяка е със собствено мнение. Понякога се сдърпваме, но правим отстъпки. Засега нещата вървят. Лично аз се опитвам да помагам на всички. Дори понякога съм малко по-остра, правя забележки, чак след това осъзнавам, че едно нещо може да се каже по три различни начина. Но това е част от пътя, по който трябва да минат и по който и аз съм минала. И на мен е имало кой да ми се кара. Имало е и кой да ме подкрепя винаги - семейството ми, за което му благодаря. 

- Мислиш ли пак за чужбина?

- Не съм мислила. Нека първо да мине тази година, да съм здрава, после ще видим.

- Какво ще правиш, когато спреш да играеш?

- Този въпрос съм си го задавала няколко пъти и още не мога да намеря точния отговор. Би ми се искало да остана във волейбола. На мен това ми е животът, друго не съм правила. Ако трябва да сменям попрището си, сигурно ще изживея голям шок. Иначе имам бакалавърска степен по физическо възпитание в ПУ. 

- Любими занимания извън волейбола?

- Нормалните неща за всеки човек. Обичам да прекарвам много време с приятелите ми, които рядко виждам. Чета много книги, обичам да готвя. Отскоро живея сама в Пловдив и ми е малко по-трудно, тъй като няма за кого да готвя, но умея да правя доста неща в кухнята. За рождения си ден почерпих отбора със собственоръчно приготвена торта. 

- Това означава ли, че сладкото е голямото ти изкушение?

- Определено. Преди имах проблеми с килограмите и трябваше да го ограничавам, сега вече - не. Мога да живея само със сладко. 

- Кажи някой твой специалитет освен тортата?

- Запалена съм по италианската кухня. Много обичам да правя паста болонезе на фурна.

http://www.marica.bg